14. Нека момата, на която река: Я наведи водоноса си да пия, и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти; - тя нека е оная, която си отредил за слугата Си Исаака; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми.
15. Докато той още говореше, ето Ревека излизаше с водоноса си на рамото си; тя бе се родила на Ватуила, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор.
16. Момата беше твърде красива на глед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.
17. А слугата се затече да я посрещне и рече: Я дай ми да пия малко вода от водоноса ти.
18. А тя рече: Пий, господарю; и бърже сне водоноса си на ръката си и му даде да пие.
19. И като му даде доволно да пие, рече: И за камилите ти ще налея доде се напоят.
20. И като изля бърже водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили.