7. Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече <Исаак>: Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето?
8. И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.
9. А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата.
10. И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си.
11. Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме.
12. И <ангелът> рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син.
13. Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си.
14. И Авраам наименува това място Иеова-ире {Т.е., Господ ще промисли.}; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.
15. Тогава втори път ангел Господен викна на Авраама от небето и рече:
16. В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син,
17. ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си;