10. И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си.
11. Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме.
12. И <ангелът> рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син.
13. Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си.
14. И Авраам наименува това място Иеова-ире {Т.е., Господ ще промисли.}; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.
15. Тогава втори път ангел Господен викна на Авраама от небето и рече:
16. В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син,
17. ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си;
18. в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.
19. И тъй, Авраам се върна при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее.
20. А след тия събития, известиха на Авраама, казвайки: Ето, и Мелха роди чада на брата ми Нахор:
21. първородния му Уза, брата му Вуза, Камуила Арамовия баща.
22. Кеседа, Азава, Фалдеса, Едлафа и Ватуила.
23. А Ватуил роди Ревека. Тия осем <сина> роди Мелха на Нахора Авраамовия брат.
24. Тоже и наложницата му, на име Ревма, роди Тевека, Гаама, Тахаса и Мааха.