9. А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраама се присмива;
10. затова рече на Авраама: Изпъди тая слугиня и сина й; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак.
11. Обаче тая дума се видя на Авраама твърде тежка, поради сина му <Исмаил>.
12. Но Бог каза на Авраама: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство.
13. Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо.
14. Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; <даде> й още детето и я изпрати. А тя отиде и се заблуди в пустинята Вирсавее.
15. Но изчерпи се водата в меха; и <майка му> хвърли детето под един храст
16. и отиде та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.
17. И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото гдето е.
18. Стани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ.
19. Тогава Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие.
20. Бог беше с момчето, което като порасна, засели се в пустинята и стана стрелец.
21. Засели се във Фаранската пустиня; и майка му му взе жена от Египетската земя.