21. Засели се във Фаранската пустиня; и майка му му взе жена от Египетската земя.
22. По онова време Авимелех, с военачалника си Фихола, говори на Авраама, казвайки: Бог е с тебе във всичко що правиш.
23. Сега, прочее, закълни ми се тук в Бога, че не ще постъпваш неверно с мене, ни със сина ми, нито с внука ми; но, според благостта, която съм показал към тебе, ще показваш и ти към мене и към земята, в която си пребивавал.
24. И рече Авраам: Заклевам се.
25. Подир това Авраам изобличи Авимелеха за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели на сила.
26. Но рече Авимелех: Не знам кой е сторил това нещо; нито ти ми си явил за това, нито аз съм чул, освен днес.
27. Тогава Авраам взе овци и говеда и ги даде на Авимелеха, та двамата сключиха договор <помежду си>.
28. А Авраам отдели седем женски агнета от стадото.
29. И Авимелех каза на Авраама: Какви са тия женски агнета, които си отделил?
30. А той рече: Тия седем женски агнета ще вземеш от мене, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.
31. Затова той наименува онова място Вирсавее {Т.е., Клетвеният кладенец.}, защото там се заклеха двамата.
32. Така те сключиха договор във Вирсавее: и <след това> станаха Авимелех и военачалникът му Фихол и се върнаха във Филистимската земя.
33. И <Авраам> посади дъбрава във Вирсавее и там призва Името на Иеова, Вечния Бог.
34. И Авраам престоя във Филистимската земя много дни.