13. Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо.
14. Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; <даде> й още детето и я изпрати. А тя отиде и се заблуди в пустинята Вирсавее.
15. Но изчерпи се водата в меха; и <майка му> хвърли детето под един храст
16. и отиде та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.
17. И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото гдето е.
18. Стани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ.
19. Тогава Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие.
20. Бог беше с момчето, което като порасна, засели се в пустинята и стана стрелец.
21. Засели се във Фаранската пустиня; и майка му му взе жена от Египетската земя.
22. По онова време Авимелех, с военачалника си Фихола, говори на Авраама, казвайки: Бог е с тебе във всичко що правиш.
23. Сега, прочее, закълни ми се тук в Бога, че не ще постъпваш неверно с мене, ни със сина ми, нито с внука ми; но, според благостта, която съм показал към тебе, ще показваш и ти към мене и към земята, в която си пребивавал.
24. И рече Авраам: Заклевам се.