7. И Господ се яви на Аврама и рече: На твоето потомство ще дам тая земя. И там издигна олтар на Господа, Който му се яви.
8. От там се премести към хълма, който е на изток от Ветил, дето разпъна шатрата си, Ветил оставаше на запад, а Гай - на изток; и там издигна олтар на Господа и призова Господното име.
9. После, като се дигна, Аврам все напредваше към юг.
10. А настана глад в земята; затова Аврам слезе в Египет да поживее там, понеже гладът беше се усилил в <Ханаанската> земя.
11. И когато наближи да влезе в Египет, рече на жена си Сарайя: Виж сега, зная, че си жена красива на глед.
12. Египтяните, като те видят, ще рекат: Тя му е жена; и мене ще убият, а тебе ще оставят жива.
13. Кажи, моля, че си ми сестра, за да ми бъде добре покрай тебе и да се опази живота ми, поради твоята <дума>.
14. И като влезе Аврам в Египет, египтяните видяха, че жената беше твърде красива.
15. Видяха я и Фараоновите големци и я похвалиха на Фараона; затова жената беше заведена в дома на Фараона.
16. И заради нея той стори добро на Аврама, който <достигна> да има овци, говеда, осли, слуги, слугини, ослици и камили.
17. Но Господ порази Фараона и дома му с тежки язви, поради Аврамовата жена Сарайя.
18. Тогава Фараон повика Аврама и рече: Що е това, което ти ми стори? Защо не ми каза, че ти е жена?