2. И като потеглюваха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха.
3. И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал.
4. И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх <да стига> до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.
5. А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците.
6. И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят.
7. Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си.
8. Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града.
9. За това той се наименува Вавилон {Т.е., Бъркотия.}, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.
10. Ето Симовото потомство: Сим беше на сто години, а роди Арфаксада две години след потопа;