17. И по всичките лозя ще има ридание, Защото Аз ще замина посред тебе, казва Господ.
18. Горко на ония, които желаят денят Господен! За какво ви е той? Денят Господен е тъмнина, а не виделина.
19. Както, ако бягаше човек от лъв, И го срещне мечка, Или, като влезе вкъщи, опре ръката си о стената, И змия го ухапе,
20. <Така> не ще ли бъде денят Господен тъмнина, а не виделина? Дори мрак, без никаква светлина?
21. Мразя, презирам празнуванията ви, И няма да благоволя в тържествените ви събрания.
22. Даже ако ми принесете всеизгарянията и жертвите си, Няма да ги приема, Нито ще погледна към примирителните ви жертви от угоени животни.
23. Отмахни от Мене шума на песните си, Защото не ща да слушам свиренето на псалтирите ти;
24. Но нека тече правосъдието като вода, И правдата като поток, който не пресъхва.
25. Доме Израилев, на Мене ли принасяхте жертви и приноси Четиридесет години в пустинята?
26. <Напротив>, носехте царя си Сикут И Хиун, идолите си, Звездата на вашите богове, Които си направихте.
27. Затова ще ви закарам в плен оттатък Дамаск, Казва Господ, чието име е Бог на Силите.