11. И втренчи погледа си в <Азаила> без да мръдне, догде се засрами той; и Божият човек заплака.
12. А Азаил каза: Защо плачеш, господарю мой? А той отговори: Защото зная колко зло ще сториш на израилтяните: укрепленията им ще предадеш на огън, младежите им ще избиеш с меч, малките им деца ще смажеш и бременните им жени ще разпориш.
13. И рече Азаил: Но що е слугата ти, кучето, та да извърши това голямо нещо? И Елисей отговори: Господ ми яви, че ти ще царуваш над Сирия.
14. Тогава той тръгна от Елисея та дойде при господаря си и той му рече: Що ти каза Елисей? И отговори: Каза ми, че непременно ще оздравееш.
15. А на другия ден взе завивката и като я натопи във вода, разпростря я по лицето му, така че той умря. А вместо него Азаил се възцари.
16. И в петата година на Израилевия цар Иорам, син на Ахаава {Изоставят се думите: Когато Иосафат царуваше над Юда.}, възцари се Иорам, син на Юдовия цар Иосафат.
17. Той бе тридесет и две години на възраст, когато се възцари, и царува осем години в Ерусалим.
18. И ходи в пътя на Израилевите царе, както постъпваше Ахаавовият дом, защото жена му беше Ахаавова дъщеря; и върши зло пред Господа.
19. При все това, Господ не иска да изтреби Юда, заради слугата Си Давида, както му бе обещал, че ще даде светилник нему и на потомците му до века.
20. В неговите дни Едом отстъпи изпод ръката на Юда, и си поставиха свой цар.
21. Затова, Иорам замина за Саир, и всичките колесници с него; и като стана през нощта, порази едомците, които го обкръжаваха, и началниците на колесниците; а людете побягнаха в шатрите си.
22. Обаче, Едом отстъпи изпод ръката на Юда, <и остана независим> до днес. Тогава, в същото време, отстъпи и Ливна.
23. А останалите дела на Иорама, и всичко каквото извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?