9. Сетне <жената> рече на мъжа си: Ето сега, познавам че този, който постоянно наминава у нас, е свет Божий човек.
10. Да направим, моля, една малка стаичка на стената, и да турим в нея за него легло и маса и стол и светилник, за да свръща там, когато дохожда при нас.
11. И един ден, като дойде там и свърна в стаичката та лежеше в нея,
12. рече на слугата си Гиезия: Повикай тая сунамка. И повика я, и тя застана пред него.
13. И рече на <Гиезия>: Кажи й сега: Ето, ти си положила всички тия грижи за нас; що да ти сторим? Обичаш ли да се говори за тебе на царя или на военачалника. А тя отговори: Аз живея между своите люде.
14. Тогава рече: Що, прочее, да сторим за нея? А Гиезий отговори: Наистина тя няма син, а мъжът й е стар.
15. И рече: Повикай я. И когато я повика, тя застана при вратата.
16. И <Елисей й> рече: До година, по това време, ще имаш син в обятията си. А тя рече: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си.
17. Но жената зачна и роди син на другата година по същото време, както й рече Елисей.
18. И когато порасна детето, излезе един ден към баща си при жетварите.
19. И рече на баща си: Главата ми! главата ми! А той рече на <един от> момците: Занеси го при майка му.
20. И като го взе занесе го при майка му; и <детето> седя на коленете й до пладне, и тогава умря.
21. И тя се качи та го положи на леглото на Божия човек, и като затвори вратата след него, излезе.
22. Тогава повика мъжа си и рече: Изпрати ми, моля, един от момците и една от ослиците, за да тичам при Божия човек и да се върна.
23. А той рече: Защо да отидеш днес при него? не е нито нов месец, нито събота. А тя рече: Бъди спокоен.
24. Тогава оседла ослицата, и рече на слугата си: Карай и бързай; не забавяй карането заради мене освен ако ти заповядвам.