1. Тогава сирийският цар Венадад, събра цялата си войска; (а имаше с него тридесет и двама царе, и коне и колесници); и влезе та обсади Самария и воюваше против нея.
2. И прати човеци на Израилевия цар Ахаава, в града, да му кажат: Така казва Венадад:
3. Среброто и златото ти е мое; тоже и жените ти и най-добрите от чадата ти са мои.
4. И Израилевият цар в отговор рече: Според както казваш, господарю мой царю, твой съм аз и все що имам.
5. А пратениците пак дойдоха та рекоха: Така говори Венадад, казвайки: Наистина пратих до тебе да кажат: Ще дадеш на мене среброто си, златото си, жените си и чадата си;
6. обаче утре, около тоя час, ще пратя слугите си при тебе, които да претърсят къщата ти и къщите на слугите ти; и все що ти се вижда желателно ще го турят в ръцете си и ще го отнемат.
7. Тогава Израилевият цар повика всичките старейшини на страната та рече: Забележете, моля и вижте, че тоя човек търси <повод за> зло; защото прати до мене за жените ми, за чадата ми, за среброто ми и за златото ми, и не му отказах нищо.
8. А всичките старейшини и всичките люде му рекоха: Да не <го> послушаш, нито да склониш.