Старият Завет

Новият Завет

3 Царе 17:6-17 Ревизиран (BG1940)

6. И враните му донасяха хляб и месо заран, и хляб и месо вечер; а той пиеше от потока.

7. А след известно време потокът пресъхна, понеже не валя дъжд по земята.

8. Тогава Господното слово дойде към него и рече:

9. Стани, иди в Сарепта сидонска и седи там; ето, заповядах на една вдовица там, да те храни.

10. И тъй, той стана та отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, ето там една вдовица, която събираше дърва; и той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, малко вода в съд да пия.

11. И като отиваше да донесе, той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, и залък хляб в ръката си.

12. А тя рече: <Заклевам се в> живота на Господа твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната и, ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го приготвя за мене и за сина ми да го изядем и да умрем.

13. А Илия й рече: Не бой се; иди, стори както каза; но омеси от него първо за мене една малка пита та ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си;

14. защото така казва Господ Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее, до деня, когато Господ даде дъжд на земята.

15. И тя отиде та стори според каквото каза Илия; и тя и той и домът й ядоха <много> дни.

16. Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля, според словото, което Господ говори чрез Илия.

17. А след това, синът на жената, домакинята, се разболя; и болестта му бе тъй тежка, щото не остана дишане в него.

Прочетете пълната глава 3 Царе 17