22. Но Божието слово дойде към Божия човек Семаия, и рече:
23. Говори на Ровоама Соломоновия син, Юдовия цар и на целия Юдов и Вениаминов дом, и на останалите от людете, като речеш:
24. Така казва Господ: Не излизайте, нито се бийте против братята си израилтяните; върнете се всеки у дома си; защото от Мене стана това нещо. И те послушаха Господното слово та се върнаха и си отидоха, според Господното слово.
25. Тогава Еровоам съгради Сихем в хълмистата земя на Ефрема и се засели в него; после излезе от там та съгради Фануил.
26. А Еровоам рече в сърцето си: Сега ще се повърне царството в Давидовия дом;
27. <защото>, ако тия люде отиват да принасят жертви на Господния дом в Ерусалим, тогава сърцето на тия люде ще се обърне пак към господаря им Юдовия цар Ровоама, а мене ще убият; и ще се върнат при Юдовия цар Ровоама.
28. Затова, царят като се посъветва, направи две златни телета: и рече на <людете>: Трудно ви е да възлизате в Ерусалим; ето, боговете ти, Израилю, които те изведоха от Египетската земя;
29. И единия <идол> постави във Ветил, а другия постави в Дан.
30. А това нещо беше грях; защото людете, <за да се кланят> пред всеки от тях, отиваха дори до Дан.
31. <Царят> направи и капища на високите места, и постави жреци от всякакви люде, които не бяха от Левиевите потомци.