19. И той е заклал говеда, угоени <телци> и овци в изобилие, и е поканил всичките царски синове, и свещеника Авиатара, и военачалника Иоава; обаче, слугата ти Соломона не е поканил.
20. Но към тебе, господарю мой царю, към тебе са <обърнати> очите на целия Израил, за да им известиш кой ще седне на престола на господаря ми царя подир него.
21. Иначе, когато господарят ми царят заспи с бащите си, аз и синът ми Соломон ще се считаме за оскърбители.
22. А докато тя още говореше с царя, ето, дойде и пророк Натан.
23. И известявайки на царя, рекоха: Ето пророка Натан. И той, като влезе пред царя, поклони му се с лице до земята.
24. И Натан каза: Господарю мой царю, рекъл ли си ти, Адония ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми?
25. Защото той слезе днес та закла говеда, угоени <телци>, и овци в изобилие, и покани всичките царски синове, и военачалниците, и свещеника Авиатара; и, ето, ядат и пият пред него, и думат: Да живее цар Адония!
26. А мене, мене слугата ти, и свещеника Садока, и Ванаия Иодаевия син, и слугата ти Соломона не покани.
27. От господаря ми царя ли стана това нещо, без да си обявил на слугите си, кой ще седне на престола на господаря ми царя подир него?
28. Тогава цар Давид в отговор рече: Повикайте ми Витсавее. И тя влезе при царя и застана пред него.
29. И царят се закле, казвайки: <В името на> живия Господ, Който е избавил душата ми от всяко бедствие,
30. непременно, както ти се заклех в Господа Израилевия Бог и рекох, че синът ти Соломон ще царува подир мене, и че той ще седи вместо мене на престола ми, непременно така ще направя днес.
31. Тогава Витсавее се наведе с лице до земята та се поклони на царя, и каза: Да живее господарят ми цар Давид до века!