15. И така, Витсавее влезе при царя, в спалнята, като беше царят много стар, и сунамката Ависага му слугуваше.
16. И Витсавее се наведе та се поклони на царя. И царят рече: Какво желаеш?
17. А тя му каза: Господарю мой, ти се закле в Господа твоя Бог на слугинята си <и каза>: Твоят син Соломон непременно ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми.
18. Но сега, ето, Адония се е възцарил; а ти, господарю мой царю, не знаеш това.
19. И той е заклал говеда, угоени <телци> и овци в изобилие, и е поканил всичките царски синове, и свещеника Авиатара, и военачалника Иоава; обаче, слугата ти Соломона не е поканил.
20. Но към тебе, господарю мой царю, към тебе са <обърнати> очите на целия Израил, за да им известиш кой ще седне на престола на господаря ми царя подир него.
21. Иначе, когато господарят ми царят заспи с бащите си, аз и синът ми Соломон ще се считаме за оскърбители.
22. А докато тя още говореше с царя, ето, дойде и пророк Натан.
23. И известявайки на царя, рекоха: Ето пророка Натан. И той, като влезе пред царя, поклони му се с лице до земята.
24. И Натан каза: Господарю мой царю, рекъл ли си ти, Адония ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми?
25. Защото той слезе днес та закла говеда, угоени <телци>, и овци в изобилие, и покани всичките царски синове, и военачалниците, и свещеника Авиатара; и, ето, ядат и пият пред него, и думат: Да живее цар Адония!
26. А мене, мене слугата ти, и свещеника Садока, и Ванаия Иодаевия син, и слугата ти Соломона не покани.
27. От господаря ми царя ли стана това нещо, без да си обявил на слугите си, кой ще седне на престола на господаря ми царя подир него?
28. Тогава цар Давид в отговор рече: Повикайте ми Витсавее. И тя влезе при царя и застана пред него.