3. Давид още порази совския цар Ададезер, син на Реова, когато <последният> отиваше да утвърди властта си на реката Евфрат.
4. Давид му отне хиляда <колесници> и седемстотин конници {В оригинала тука: 1700 конници; а в <І Лет. 18:4>: 1000 колесници и 7000 конници.} и двадесет хиляди пешаци; и Давид пресече жилите на всичките колеснични коне, запази от тях само за сто колесници.
5. И когато дамаските сирийци дойдоха да помогнат на совския цар Ададезер, Давид порази от сирийците двадесет и две хиляди мъже.
6. Тогава Давид постави гарнизони в дамаска Сирия; и сирийците станаха Давидови слуги, и плащаха данък. И Господ запазваше Давида където и да отиваше.
7. И Давид взе златните щитове, които бяха върху слугите на Ададезера, та ги донесе в Ерусалим.
8. И от Ветах и от Веротай, Ададезерови градове, цар Давид взе твърде много мед.
9. А ематският цар Той, когато чу, че Давид поразил всичката сила на Ададезера,
10. тогава Той изпрати сина си Иорама при цар Давида, за да го поздрави и да го благослови, понеже се бил против Ададезера и го поразил; защото Ададезер <често> воюваше против Тоя. И <Иорам> донесе със себе си сребърни съдове, златни съдове и медни съдове;
11. па и тях цар Давид посвети на Господа, заедно със среброто и златото, що беше посветил <взето> от всичките народи, които беше покорил:
12. от Сирия, от Моав, от амонците, от филистимците, от амаличаните, и от користите взети от совенския цар Ададезер, Реововия син.
13. И Давид си придоби име, когато се върна от поражението на осемнадесет хиляди сирийци в долината на солта.
14. И постави гарнизони в Едом; в целия Едом постави гарнизони, и всичките едомци се подчиниха на Давида. И Господ запазваше Давида където и да отиваше.