33. И царят плака над Авенира, и каза: - Трябваше ли Авенир да умре, както умира безумен?
34. Ръцете ти не бяха вързани, Нито нозете ти турнати в окови; Както пада човек пред <тези, които вършат> неправда, Така падна ти. И всичките люде плакаха пак над него.
35. Сетне дойдоха всичките люде, за да предумат Давида да яде хляб, докато беше още видело; но Давид се закле, казвайки: Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако вкуся хляб, или какво да било нещо, преди да зайде слънцето.
36. И всичките люде се научиха за това, и им стана угодно, както беше угодно на всичките люде и все що правеше царят.
37. Защото в оня ден, всичките люде и целият Израил познаха, че не беше от царя да бъде убит Авенир Нировият син.
38. И царят каза на слугите си: Не знаете ли, че велик военачалник падна днес в Израил?
39. Днес аз съм слаб, ако и да съм помазан за цар; а тия мъже, Саруините синове, са много жестоки за мене. Господ да въздаде на злодееца според злодеянието му.