6. Връзките на ада ме обвиха, Примките на смъртта ме стигнаха
7. В утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми <стигна> в ушите Му.
8. Тогаз се поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
9. Дим се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
10. Той сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.
11. Възседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила.
12. Положи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.
13. От святкането пред Него Огнени въглища се разпалиха.
14. Гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си;
15. И прати стрели та ги разпръсна, Светкавици та ги смути.
16. Тогава се явиха морските дълбочини, Откриха се основите на света От изобличението на Господа, От духането на духа на ноздрите Му.
17. Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води;
18. Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха, Защото бяха по-силни от мене.