Старият Завет

Новият Завет

2 Царе 22:34-48 Ревизиран (BG1940)

34. Прави нозете ми като <нозете> на елените, И поставя ме на високите ми места;

35. Учи ръцете ми да воюват, Така щото мишците ми запъват меден лък.

36. Ти си ми дал и щита на избавлението Си; И Твоята благост ме е направила велик.

37. Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.

38. Гоних неприятелите си и ги изтребих, И не се върнах докато не ги довърших.

39. Довърших ги, стрих ги, та не можаха да се подигнат, А паднаха под нозете ми.

40. Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.

41. Сторил си на обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.

42. Погледнаха, но нямаше избавител, - Към Господа, но не ги послуша,

43. Тогава ги стрих като земния прах, Сгазих ги, както калта на пътищата, и стъпках ги;

44. Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете ми; Поставил си ме глава на народите; Люде, които не познавах, слугуват ми.

45. Чужденците ми се покориха; Щом чуха за мене, те ме и послушаха.

46. Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из местата, гдето са се затворили.

47. Жив е Господ, И благословена да бъде Канарата ми; И да се възвиси Бог, моята спасителна скала,

48. Бог, Който отмъщава за мене, И покорява племена под мене,

Прочетете пълната глава 2 Царе 22