Старият Завет

Новият Завет

2 Царе 22:2-14 Ревизиран (BG1940)

2. и рече: - Господ е скала моя, крепост моя, и Избавител мой;

3. Бог е канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, и рога на избавлението ми; Висока моя кула е, и прибежище ми е, Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.

4. Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.

5. Защото вълните на смъртта ме окръжиха, Порои от беззаконие ме уплашиха;

6. Връзките на ада ме обвиха, Примките на смъртта ме стигнаха

7. В утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми <стигна> в ушите Му.

8. Тогаз се поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.

9. Дим се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.

10. Той сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.

11. Възседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила.

12. Положи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.

13. От святкането пред Него Огнени въглища се разпалиха.

14. Гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си;

Прочетете пълната глава 2 Царе 22