Старият Завет

Новият Завет

2 Царе 22:13-29 Ревизиран (BG1940)

13. От святкането пред Него Огнени въглища се разпалиха.

14. Гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си;

15. И прати стрели та ги разпръсна, Светкавици та ги смути.

16. Тогава се явиха морските дълбочини, Откриха се основите на света От изобличението на Господа, От духането на духа на ноздрите Му.

17. Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води;

18. Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха, Защото бяха по-силни от мене.

19. Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.

20. И изведе ме на широко, Избави ме, защото има благоволение към мене.

21. Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме.

22. Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.

23. Защото всичките Му съдби са били пред мене; И от повеленията Му не съм се отдалечил.

24. Непорочен бях пред Него. И опазих се от беззаконието си.

25. Затова ми въздаде Господ според правдата ми, Според чистотата ми пред очите Му.

26. Към милостивия, <Господи>, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш,

27. Към чистия, чист ще се явиш, А към развратния, противен ще се явиш.

28. Оскърбени люде Ти ще спасиш; А над горделивите с очите Ти за да ги смириш.

29. Защото Ти, Господи, си светилник мой; И Господ ще озари тъмнината ми.

Прочетете пълната глава 2 Царе 22