Старият Завет

Новият Завет

2 Царе 22:10-24 Ревизиран (BG1940)

10. Той сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.

11. Възседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила.

12. Положи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.

13. От святкането пред Него Огнени въглища се разпалиха.

14. Гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си;

15. И прати стрели та ги разпръсна, Светкавици та ги смути.

16. Тогава се явиха морските дълбочини, Откриха се основите на света От изобличението на Господа, От духането на духа на ноздрите Му.

17. Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води;

18. Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха, Защото бяха по-силни от мене.

19. Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.

20. И изведе ме на широко, Избави ме, защото има благоволение към мене.

21. Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме.

22. Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.

23. Защото всичките Му съдби са били пред мене; И от повеленията Му не съм се отдалечил.

24. Непорочен бях пред Него. И опазих се от беззаконието си.

Прочетете пълната глава 2 Царе 22