Старият Завет

Новият Завет

2 Царе 21:1-10 Ревизиран (BG1940)

1. В Давидовите дни стана глад три години наред; и когато Давид се допита до Господа <за причината>, Господ каза: Поради Саула е и поради кръвожадния му дом, гдето изби гаваонците.

2. Тогава царят повика гаваонците та им рече: - (а гаваонците не бяха от израилтяните, но от останалите аморейци; и израилтяните бяха им се заклели <да ги оставят да живеят>, а Саул от ревност към израилтяните и юдейците беше поискал да ги избие) -

3. Давид, прочее, рече на гаваонците: Що да ви сторя? и с какво да направя умилостивение, за да благословите Господното наследство?

4. А гаваонците му казаха: Не е въпрос за сребро или злато между нас и Саула, или неговия дом, нито е наша работа да убием човек в Израиля. И той рече: Каквото кажете ще ви сторя.

5. И те рекоха на царя: От синовете на човека, който ни е погубвал, и който е изхитрувал против нас с цел да бъдем изтребени, така щото да не оставаме в никой от Израилевите предели,

6. от тях нека ни се дадат седмина човека, и ще ги обесим пред Господа в Гавая, <града> на Саула, Господния избраник. И рече царят: Ще ги предам.

7. Обаче, царят пожали Мемфивостея, син на Ионатана Сауловия син, поради Господната клетва помежду им, между Давида и Ионатана, Сауловия син.

8. Но царят взе Армония и Мемфивостея, двамата сина на Ресфа, дъщеря на Аия, когото беше родила на Саула, и петимата сина на Михала Сауловата дъщеря, които беше родила на Адриила, син на меолатянина Верзелай,

9. та ги предаде в ръцете на гаваонците; и те ги обесиха на бърдото пред Господа. И седмината паднаха заедно, като бяха погубени в първите дни на жетвата, в началото на жетвата на ечемика.

10. Тогава Ресфа, дъщеря на Аия, взе вретище та си го постла на канарата, и от началото на жетвата до като падна на тях дъжд от небето не оставаше въздушните птици да се допрат до тях денем, нито полските зверове нощем.

Прочетете пълната глава 2 Царе 21