1. Ахитофел каза още на Авесалома: Да избера сега дванадесет хиляди мъже, и да стана да преследвам Давида още тая нощ.
2. Ще налетя върху него като е уморен и ръцете му ослабнали, и ще го уплаша; и всичките люде, що са с него, ще побягнат, и ще поразя само царя.
3. Така ще възвърна всичките люде към тебе, защото <убиването на> мъжа, когото ти търсиш, значи възвръщането на всичките; всичките люде ще се помирят.
4. И тая дума бе угодна на Авесалома и на всичките Израилеви старейшини.
5. Тогава рече Авесалом: Повикай сега и архиеца Хусай, и нека чуем какво ще каже и той.
6. И когато Хусай влезе при Авесалома, Авесалом му говори, казвайки: Така е говорил Ахитофел. Да постъпим ли <според> неговия съвет? ако не, говори ти.
7. И Хусай каза на Авесалома: Не е добър съветът, който Ахитофел даде тоя път.
8. Хусай рече още: Ти знаеш баща си и неговите мъже, че са силни мъже, и че са преогорчени в душа, както мечка лишена от малките си в полето; и баща ти, като военен мъж, няма да пренощува с людете;
9. ето, сега е скрит в някой трап или в някое <друго> място, и когато нападне някой от тия <твои люде> в началото <на сражението>, всеки, който чуе ще рече: Поражение става между людете, които следват Авесалома.
10. Тогава даже юначният, чието сърце е като лъвско сърце, съвсем ще примре; защото целият Израил знаеше, че баща ти е юнак, и че ония, които са с него, са храбри мъже.
11. Аз съветвам, по-добре, да се събере при тебе целият Израил, от Дан до Вирсавее, по множество както пясъка край морето, и ти лично да идеш в боя.