11. Давид още каза на Ависея и на всичките си слуги: Ето, син ми който е излязъл из чреслата ми, търси живота ми, а колко повече сега тоя вениаминец! Остави го нека кълне, защото Господ му е заповядал.
12. Може би Господ ще погледне онеправданието ми, и Господ ще ми въздаде добро вместо <неговото> проклинане днес.
13. И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя; а Семей вървеше край хълма срещу него и кълнеше като вървеше, хвърляше камъни върху него, и хвърляше прах.
14. И царят и всичките люде що бяха с него пристигнаха уморени, та си починаха там.
15. Между това, Авесалом и всичките люде, <сиреч>, Израилевите мъже дойдоха в Ерусалим, и Ахитофел с него.
16. И когато архиецът Хусай, Давидовият приятел дойде при Авесалома, Хусай каза на Авесалома: Да живее царят! Да живее царят!