25. Тогава царят каза на Садока: Върни Божия ковчег в града; ако придобия благоволението на Господа, Той ще ме възвърне за да видя Него и обиталището Му;
26. но ако рече така: Нямам благоволение в тебе, - ето ме, нека ми стори каквото Му се вижда за добро.
27. Царят още каза на свещеника Садока: Ти, гледаче, върни се в града с мир; и с вас <нека се върнат> и двамата ви сина: твоят син Ахимаас, и Авиатаровият син Ионатан.
28. Вижте, аз ще се бавя при бродовете в пустинята, докато дойде дума от вас да ми извести <какво да направя>.
29. И тъй, Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Ерусалим, и там останаха.
30. А Давид се възкачваше по нагорнището на маслинения хълм и плачеше, като се изкачваше, с покрита глава и вървейки бос; и всичките люде що бяха с него покриваха всеки главата си, и плачеха като се изкачваха.