Старият Завет

Новият Завет

2 Царе 14:2-15 Ревизиран (BG1940)

2. Затова Иоав прати в Текое та доведоха от там една умна жена, и рече й: Престори се, моля, че си в жалейка и облечи траурни дрехи, и не се помазвай с масло, но бъди като жена, която жалее дълго време за мъртвец;

3. и иди при царя та му говори според тия думи. И Иоав тури думите в устата й.

4. И когато текойката <дойде да> говори на царя, падна с лице на земята та се поклони, и рече: Помогни ми царю.

5. И царят й рече: Що имаш? А тя рече: Ах! аз съм вдовица; мъжът ми умря.

6. Слугинята ти имаше двама сина, и те двамата се сбиха на полето; и като нямаше кой да ги раздели, единият удари другият и го уби.

7. И, ето, всичките роднини станаха против слугинята ти и рекоха: Предай оногова, който удари брата си, за да го убием за живота на брата му, когото уби, и така да изтребим и наследника. Така ще угасят въглена, който ми е останал, и не ще оставят на мъжа ми ни име, ни остатък по лицето на света.

8. И царят каза на жената: Иди у дома си; аз ще разпоредя за тебе.

9. А текойката каза на царя: Господарю мой царю, беззаконието нека бъде на мене и на бащиния ми дом; а царят и престолът му нека бъдат невинни.

10. И рече царят: Който проговори против тебе, доведи го при мене, и няма вече да те докачи.

11. И тя рече: Моля, нека помни царят Господа своя Бог, за да не продължава вече отмъстителят за кръвта да изтребва, и да не погуби сина ми. А той рече: заклевам се в живота на Господа, ни един косъм на сина ти няма да падне на земята.

12. Тогава жената рече: Нека каже, моля, слугинята ти една дума на господаря си царя. И той рече: Кажи.

13. И жената рече: Тогава защо си помислил такова нещо против Божиите люде? понеже царят, като казва това, излиза виновен загдето царят не възвръща своя заточеник.

14. Защото е неизбежно ние да умрем, и сме като вода разляна по земята, която не се събира пак; па и Бог не отнема живот, но изнамерва средства, щото заточеният да не остане отдалечен от Него.

15. Сега по тая причина дойдох да кажа това на господаря си царя, че людете ме уплашиха; и слугинята ти рече: Ще говоря сега на царя; може би царят да изпълни просбата на слугинята си.

Прочетете пълната глава 2 Царе 14