33. Сега, прочее, господарят ми царят да не вложи това в сърцето си и да не помисли, че всичките царски синове са измрели; защото само Амнон е умрял.
34. А Авесалом побягна. В това време момъкът, който пазеше стража, като подигна очи видя, и ето, много люде идеха из пътя зад него край хълма.
35. И Ионадав каза на царя: Ето, царските синове идат; според както каза слугата ти, така е станало.
36. И като изговори това, ето, царските синове дойдоха и плакаха с висок глас; също и царят и всичките плакаха твърде много.
37. Но Авесалом побягна и отиде при гесурския цар Талмай Амиудовия син; <а Давид> жалееше за сина си всеки ден.
38. Авесалом, прочее, побягна и отиде в Гесур, и там преживя три години.
39. И <душата на> цар Давида излизаше <и чезнеше по> Авесалома, защото беше се утешил за Амноновата смърт.