22. А той рече: Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си рекох: Кой знае? може Бог да ми покаже милост, и детето да остане живо.
23. Но сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна надире? Аз ще ида при него, а то няма да се върне при мене.
24. След това, Давид утеши жена си Витсавее, и влезе при нея та лежа с нея; и тя роди син, и нарече го Соломон. И Господ го възлюби,
25. и прати чрез пророка Натана та го нарече Едидия {Т.е., Любезен Господу.}, заради Господа.
26. А Иоав воюва против Рава на амонците и превзе царския град.
27. И Иоав прати вестители до Давида, да кажат: Воювах против Рава, и даже превзех града на водите.
28. Сега, прочее, събери останалите люде та разположи стана си против града и завладей го, да не би аз да завладея града, и той да се нарече с моето име.
29. Затова Давид събра всичките люде та отиде в Рава, би се против нея, и я завладя.
30. И взе от главата на царя им короната му, която тежеше един златен талант, и бе украсена със скъпоценни камъни; и положиха я на главата на Давида. И той изнесе из града твърде много користи.