7. И като погледна отдире си, той ме видя, и повика ме. И отговорих: Ето ме.
8. И рече ми: Кой си ти? И отговорих му, амаличанин съм.
9. Пак ми рече: Застани, моля, над мене та ме убий, защото помрачение ме обзе; понеже целият ми живот е още в мене.
10. И тъй, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, като беше вече паднал; и взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, та ги донесох тук при господаря си.
11. Тогава Давид хвана дрехите си, та ги раздра; така <направиха> и всичките мъже, които бяха с него.
12. И жалиха и плакаха и постиха до вечерта за Саула и за сина му Ионатана, и за Господните люде и за Израилевия дом, за гдето бяха паднали от меч.
13. А Давид рече на момъка, който му съобщаваше <това>: От где си ти? И отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.
14. И рече му Давид: Ти как се не убоя да дигнеш ръка да убиеш Господния помазаник?
15. И Давид повика един от момците и рече: Пристъпи, нападни го. И той го порази та умря.
16. И Давид му рече: Кръвта ти да бъде на главата ти; защото устата ти свидетелствуваха против тебе, като рече: Аз убих Господния помазаник.