10. тоже те бяха главните началници, които имаше цар Соломон (двеста и петдесет души), които началствуваха над людете.
11. Тогава Соломон възведе Фараоновата дъщеря от Давидовия град в къщата, която беше построил за нея; защото рече: Жена ми да не живее в къщата на Израилевия цар Давида, понеже местата, в които е влизал Господният ковчег, са свети.
12. Тогава Соломон <почна да> принася всеизгаряния Господу на Господния олтар, който бе издигнал пред трема,
13. като принасяше потребното за всеки ден според Моисеевата заповед, в съботите, на новолунията и на празниците, които ставаха три пъти в годината, - на празника на безквасните <хлябове>, на празника на седмиците и на празника на шатроразпъването.
14. И според наредбата на баща си Давида, постави отредите на свещениците на службата им, и левитите на заръчаното за тях, да пеят и да служат пред свещениците, според както беше потребно за всеки ден, и вратарите според отредите им на всяка порта; защото такава бе заповедта от Божия човек Давид.
15. И в нищо не се отклониха от царската заповед относно свещениците и левитите, нито относно съкровищата.
16. А цялата Соломонова работа беше предварително приготвена, от деня, когато се положи основата на Господния дом докле се свърши. <Така> се свърши Господният дом.
17. Тогава Соломон отиде в Есион-гавер и в Елот, на морския бряг в едомската земя.
18. И Хирам му прати, под грижата на слугите си, кораби и опитни морски слуги, та отидоха със Соломоновите слуги в Офир; и от там взеха четиристотин и петдесет таланта злато та го донесоха на цар Соломона.