11. И заклаха пасхалните <агнета>, и свещениците поръсиха <кръвта, която вземаха> от ръката на левитите, които и одраха <жертвите>.
12. И отделиха <частите> за всеизгарянето, за да ги дадат според отделенията на бащините домове на людете, за да принесат Господу според предписанията в Моисеевата книга; така сториха и с говедата.
13. И опекоха пасхалните <агнета> с огън според наредбата; а светите жертви свариха в котли, в гърнета и в тави, и ги разделиха веднага помежду всичките люде.
14. После приготвиха за себе си и за свещениците; защото свещениците, Аароновите потомци, <се занимаваха> с принасяне всеизгарянията и тлъстините до нощта; затова левитите приготвиха за себе си и за свещениците, Аароновите потомци.
15. И певците, Асафовите потомци, бяха на мястото си, според заповедта на Давида, на Асафа, на Емана и на царския гледач Едутун; и вратарите <пазеха> на всяка порта; нямаше нужда да оставят работата си, защото братята им, левитите, приготвиха за тях.
16. И тъй, цялата Господна служба биде приготвена в същия ден, за да направят пасхата и да принесат всеизгарянията на Господния олтар, според заповедта на цар Иосия.
17. И израилтяните, които се намериха там, правиха в онова време пасхата и празника на безквасните хлябове седем дни.
18. Такава пасха не беше ставала в Израил от дните на пророк Самуила; нито един от всичките Израилеви царе не беше направил такава пасха, каквато направиха Иосия, и свещениците, и левитите, и целият Юда и Израил, които се намериха там, и ерусалимските жители.
19. Тая пасха стана в осемнадесетата година на Иосиевото царуване.
20. А след всичко това, когато Иосия беше наредил <Божия> дом, египетският цар Нехао възлезе за да воюва против Кархамис при <реката> Евфрат; и Иосия излезе против него.
21. А той прати посланици до него да кажат: Какво има между мене и тебе, царю Юдов? Не <ида> днес против тебе, но против дома, с който имам война, и Бог ми е заповядал да побързам; остави се от Бога, който е с мене, да не би да те изтреби.