1. Манасия бе двадесет години на възраст когато се възцари и царува петдесет и пет години в Ерусалим.
2. Той върши зло пред Господа, според мерзостите на народите, които Господ изпъди пред израилтяните.
3. Устрои изново високите места, които баща му Езекия беше съборил, издигна жертвеници на ваалимите и направи ашери, и се кланяше на цялото небесно множество и им служеше.
4. Тоже издигна жертвеници в Господния дом, за който Господ беше казал: В Ерусалим ще бъде името Ми до века.
5. Издигна жертвеници и на цялото небесно множество вътре в двата двора на Господния дом.
6. И преведе чадата си през огъня в долината на Еномовия син, още упражняваше предвещания и употребяваше гадания, упражняваше омайвания, и си служеше със запитвачи на зли духове и с врачове; той извърши много зло пред Господа та Го разгневи.
7. И ваяния идол, образа, който направи, постави в Божия дом, за който Бог каза на Давида и на сина му Соломона: В тоя дом, и в Ерусалим, който избрах от всичките Израилеви племена, ще настаня името Си до века;
8. нито ще местя вече ногата на Израиля от земята, която определих за бащите ви, само ако внимават да вършат всичко, що им заповядах, целия закон и повеленията и съдбите <дадени> чрез Моисея.
9. Но Манасия подмами Юда и ерусалимските жители да вършат по-лошо от народите, които Господ изтреби пред израилтяните.
10. Тогава Господ говори на Манасия и на людете му; но те не послушаха.
11. Затова Господ доведе против тях военачалниците на асирийския цар, та хванаха Манасия, и, като <го туриха> в окови и вързаха го с вериги, заведоха го във Вавилон.
12. А когато беше в бедствие, помоли се на Господа своя Бог, и смири се много пред Бога на бащите си.
13. И когато му се помоли, <Бог> даде внимание на него, и послуша молбата му, та го доведе пак в Ерусалим, на царството му. Тогава Манасия позна, че Господ - Той е Бог.
14. А след това той съгради една външна стена на Давидовия град, на запад от Гион, в долината, дори до входа на рибната порта, и прекара я около Офил, та я издигна много високо; и постави военачалници във всичките укрепени Юдови градове.
15. И отмахна чуждите богове, и идола от Господния дом, и всичките жертвеници, които бе издигнал върху хълма на Господния дом и в Ерусалим, и ги хвърли вън от града.
16. И поправи Господния олтар, и пожертвува на него примирителни и благодарствени жертви, и заповяда на Юда да служи на Господа Израилевия Бог.
17. Но людете още жертвуваха по високите места, обаче, само на Господа своя Бог.
18. А останалите дела на Манасия, и молитвата му към неговия Бог, и думите на гледачите, които му говориха в името на Господа Израилевия Бог, ето, написани са между делата на Израилевите царе.
19. И молитвите му, и как <Бог> го послуша, и всичките му грехове, и престъплението му, местностите, гдето устрои високи места и постави ашерите и леяните идоли, преди да се смири, ето, написани са в историята на гледачите.
20. И Манасия заспа с бащите си; и погребаха го в собствената му къща; а вместо него се възцари син му Амон.
21. Амон бе двадесет и две години на възраст когато се възцари, и царува две години в Ерусалим.
22. Той върши зло пред Господа, както стори баща му Манасия; и Амон жертвуваше на всичките леяни идоли, които баща му Манасия бе направил, и им служеше.
23. А не се смири пред Господа, както се смири баща му Манасия; но тоя Амон вършеше все по-много и по-много престъпления.
24. А слугите му направиха заговор против него, та го убиха в собствената му къща.
25. Обаче, людете от страната избиха всичките, които бяха направили заговора против цар Амона; и людете от страната направиха сина му Иосия цар вместо него.