глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36

Старият Завет

Новият Завет

2 Летописи 29 Ревизиран (BG1940)

1. Езекия беше двадесет и пет години на възраст когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим; а името на майка му беше Авия, Захариева дъщеря.

2. Той върши това, което бе право пред Господа, напълно както извърши баща му Давид.

3. В първия месец от първата година на царуването си той отвори вратите на Господния дом и ги поправи.

4. И като доведе свещениците и левитите, събра ги на източния площад и рече им:

5. Слушайте ме, левити, осветете се сега, осветете и храма на Господа Бога на бащите си, и изнесете нечистотата от светото място.

6. Защото бащите ни са отстъпили, сторили са зло пред Господа нашия Бог, оставили са Го и са отвърнали лицата си от Господното обиталище, и са обърнали гръб;

7. те са затворили вратите на предхрамието и са изгасили светилниците, а не са кадили темян нито пренасяли всеизгаряния в светото място на Израилевия Бог.

8. Затова гняв от Господа е бил върху Юда и Ерусалим, и Той ги предаде да бъдат тласкани, и да бъдат <предмет> на учудване и на съскане, както виждате с очите си.

9. Защото, ето, бащите ни са паднали от нож, а синовете ни, дъщерите ни и жените ни са поради това в плен.

10. Сега, прочее, имам сърдечно желание да направим завет с Господа Израилевия Бог, за да отвърне от нас яростния Си гняв.

11. Чада мои, не бивайте сега небрежни; защото вас е избрал Господ да стоите пред Него, да Му служите, да сте Му служители и да кадите.

12. Тогава станаха левитите: Маат Амасаевият син и Иоил Азариевият син, от Каатовите потомци; а от Мерариевите потомци, Кис Авдиевият син и Азария Ялелеиловият син; от Герсоновците, Иоах Земовият син и Еден Иоаховият син;

13. от Елисафановите потомци, Симрий и Еиил; от Асафовите потомци, Захария и Матания;

14. от Емановите потомци, Ехиил и Семей; а от Едутуновите потомци, Семаия и Озиил;

15. и те, като събраха братята си та се осветиха, влязоха според царската заповед, съгласно Господното слово, да очистят Господния дом.

16. Свещениците влязоха в по-вътрешната част на Господния дом, за да я очистят, и изнесоха в двора на Господния дом всичката нечистота, която намериха в Господния храм; а левитите взеха та я изнесоха вън в потока Кедрон.

17. На първия ден от първия месец почнаха да освещават, а на осмия ден от месеца стигнаха до Господния трем; и за осем дни осветиха Господния дом, и на шестнадесетия ден от първия месец свършиха.

18. Тогава влязоха в <двореца> при цар Езекия и рекоха: Очистихме изцяло Господния дом, олтара за всеизгарянето с всичките му прибори, и трапезата за присътствените хлябове с всичките й прибори;

19. при това, приготвихме и осветихме всичките вещи, които цар Ахаз, в царуването си, оскверни когато отстъпи: и ето ги пред Господния олтар.

20. Тогава цар Езекия стана рано, и като събра градските първенци, възлезе в Господния дом.

21. И докараха седем юнеца, седем овена, седем агнета и седем козела в принос за грях за царството, за светилището и за Юда; и той заповяда на свещениците, Аароновите потомци, да ги принесат на Господния олтар.

22. И тъй, те заклаха юнците, и свещениците, като взеха кръвта, попръскаха я по олтара, заклаха и овните и попръскаха кръвта им по олтара; тоже и агнетата заклаха и попръскаха кръвта им по олтара.

23. Сетне преведоха козлите, които бяха в принос за грях, пред царя и събранието; и те положиха ръцете си на тях;

24. тогава свещениците ги заклаха и попръскаха кръвта им по олтара в принос за грях, за да направят умилостивение за целия Израил; защото царят заповяда, щото всеизгарянето и приноса за грях <да станат> за целия Израил.

25. И той постави левитите в Господния дом с кимвали, с псалтири и с арфи, според заповедта на Давида и на царевия гледач Гад и на пророк Натана; защото заповедта бе от Господа чрез пророците Му.

26. И левитите стояха с Давидовите <музикални> инструменти, а свещениците с тръбите.

27. Тогава Езекия заповяда да принесат всеизгарянето на олтара. И когато почна всеизгарянето, почна и пеенето Господу с тръбите и с инструментите на Израилевия цар Давида.

28. А цялото събрание се кланяше, и певците пееха, и тръбите свиреха непрекъснато докле се извърши всеизгарянето.

29. И като свършиха принасянето царят и всички, които присъствуваха с него, коленичиха и се поклониха.

30. Тогава цар Езекия и първенците заповядаха на левитите да славословят Господа с думите на Давида и на гледача Асаф. И те пееха с веселие; и наведоха се та се поклониха.

31. След това, Езекия проговаряйки, каза: Сега, като сте се осветили Господу, пристъпете та принесете жертви и благодарителни приноси в Господния дом. И така, обществото принесе жертви и благодарителни приноси; и всеки, който имаше сърдечно съизволение, <принесе> и всеизгаряне.

32. И числото на всеизгарянията, които обществото принесе, възлезе на седемдесет юнеца, сто овена и двеста агнета; всички тия бяха за всеизгаряния Господу;

33. а посветените <животни> бяха шестстотин говеда и три хиляди овце.

34. Свещениците, обаче, бяха малцина, и не можеха да одерат всичките всеизгаряния; затова, братята им, левитите им, помогнаха докле се свърши работата и докле се осветиха свещениците; защото левитите показаха повече сърдечна правота да се освещават отколкото свещениците.

35. А пък всеизгарянията бяха много, заедно с тлъстината на примирителните приноси и с възлиянията на всяко всеизгаряне. Така се възстанови службата на Господния дом.

36. И Езекия и всичките люде се радваха за гдето Бог беше предразположил людете; понеже това нещо стана ненадейно.