23. Но Давид каза: Не бива да постъпите така, братя мои, с ония неща, които ни даде Господ, Който ни опази и предаде в ръката ни полка що бе дошъл против нас.
24. И кой би послушал тия ваши думи? Но какъвто е делът на участвуващия в боя, такъв ще бъде делът и на седящия при вещите; по равно ще се делят <користите> помежду им.
25. И така ставаше от оня ден и нататък; той направи това закон и повеление в Израиля, <както е> и до днес.
26. А когато Давид дойде в Сиклаг, изпрати от тия користи на Юдовите старейшини, на приятелите си, и рече: Ето ви подарък от користите взети от Господните врагове.
27. <Изпрати> на ония, които <живееха> във Ветил, на ония в южния Рамот, на ония в Ятир,
28. на ония в Ароир, на ония в Сифмот, на ония в Естемо,
29. на ония в Рахал, на ония в градовете на ерамеилците, на ония в градовете на кенейците,
30. на ония в Хорма, на ония в Хорасан, на ония в Атах,