13. И рече му Саул: Защо заговорихте против мене, ти и Есеевият син, та си му дал хляб и меч и си се допитал до Бога за него, за да се подигне против мене и да постави засада, както днес?
14. А Ахимелех в отговор рече на царя: А кой между всичките ти слуги е тъй верен като Давида, който е зет на царя, и има свободен вход при тебе {Или: Ходи по твоите повеления <или>, ти е съветник.} и който е почитан в дома ти?
15. Днес ли съм почнал да се допитвам до Бога за него? Далеч от мене! Нека не приписва царят нищо на слугата си, нито на целия ми бащин дом; защото слугата ти не знае нищо за всичко това, ни малко ни много.
16. Но рече царят: Непременно ще умреш, Ахимелехе, ти и целият ти бащин дом.
17. И царят заповяда на стражата, която стоеше около него: Обърнете се та убийте Господните свещеници, понеже и тяхната ръка е с Давида, и понеже са знаели, че той бягал, а не ми известиха. Но царевите слуги отказаха да дигнат ръцете си, за да нападнат Господните свещеници.
18. Тогава царят каза на Доика: Обърни се ти, та нападни свещениците. И едомецът Доик се обърна, нападна свещениците, и уби същия ден осемдесет и пет мъже, които носеха ленен ефод.
19. И Ноб, града на свещениците порази с острото на ножа; мъже и жени, деца и бозайничета, говеда, осли и овци <порази> с острието на ножа.
20. Но един от синовете на Ахимелеха Ахитововия син, на име Авиатар, се избави, та побягна при Давида.
21. И Авиатар извести на Давида, че Саул изби Господните свещеници.
22. И Давид каза на Авиатара: Оня ден, когато едомецът Доик беше там, знаех, че непременно щеше да яви <работата> на Саула. Аз станах причина за <смъртта> на всички човеци от бащиния ти дом.