6. А като идеха по случай завръщането на Давида от поражението на филистимците, жените излизаха от всичките Израилеви градове та пееха и играеха хоро, в посрещането на царя Саула, с тъпанчета, с радост и с кимвали.
7. И жените, като играеха, пееха ответно и думаха: Саул порази хилядите си, А Давид десетките си хиляди.
8. А Саул се разсърди много, и тия думи му бяха оскърбителни, и каза: На Давида отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството?
9. И от същия ден и нататък Саул гледаше <на> Давида с лошо око.
10. И на следния ден зъл дух от Бога нападна Саула, и той лудееше всред къщата си; и Давид свиреше с ръката си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка.
11. И Саул хвърли копието, като каза: Ще закова Давида дори до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти.
12. И Саул се страхуваше от Давида, понеже Господ беше с него, а от Саула беше се оттеглил.
13. Затова Саул го отстраняваше от при себе си, и постави го хилядник; и той излизаше и влизаше пред людете.
14. И Давид се обхождаше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него.
15. Затова Саул, като гледаше, че <Давид> се обхождаше твърде разумно, страхуваше се от него.
16. А целият Израил и Юда обичаха Давида, понеже излизаше и влизаше пред тях.
17. Тогава Саул каза на Давида, Ето по-голямата ми дъщеря Мерава; нея ще ти дам за жена; само служи ми храбро, и воювай в Господните войни. Защото Саул си каза: Нека моята ръка не се дига върху него, но ръката на филистимците нека се дигне върху него.
18. И Давид каза на Саула: Кой съм аз, и какъв е животът ми, <и какво е> бащиното ми семейство между Израиля, та да стана аз царски зет?
19. Обаче, във времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давида, тя бе дадена на меолатянина Адриил за жена.