26. А когато служителите му известиха на Давида тия думи, угодно беше на Давида да стане зет на царя; за туй, и преди да изминат <определените за това> дни,
27. Давид стана та отиде, той и мъжете му, и уби от филистимците двеста мъже; и Давид донесе краекожията им и даде ги напълно на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена.
28. И Саул видя и позна, че Господ беше с Давида; а Сауловата дъщеря Михала го обичаше.
29. И тъй, Саул още повече се страхуваше от Давида; и Саул стана Давидов враг за винаги.
30. И филистимските началници пак излизаха <на бой>; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всичките Саулови служители, така щото името му беше на голяма почит.