15. Затова Саул, като гледаше, че <Давид> се обхождаше твърде разумно, страхуваше се от него.
16. А целият Израил и Юда обичаха Давида, понеже излизаше и влизаше пред тях.
17. Тогава Саул каза на Давида, Ето по-голямата ми дъщеря Мерава; нея ще ти дам за жена; само служи ми храбро, и воювай в Господните войни. Защото Саул си каза: Нека моята ръка не се дига върху него, но ръката на филистимците нека се дигне върху него.
18. И Давид каза на Саула: Кой съм аз, и какъв е животът ми, <и какво е> бащиното ми семейство между Израиля, та да стана аз царски зет?