12. И Саул се страхуваше от Давида, понеже Господ беше с него, а от Саула беше се оттеглил.
13. Затова Саул го отстраняваше от при себе си, и постави го хилядник; и той излизаше и влизаше пред людете.
14. И Давид се обхождаше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него.
15. Затова Саул, като гледаше, че <Давид> се обхождаше твърде разумно, страхуваше се от него.
16. А целият Израил и Юда обичаха Давида, понеже излизаше и влизаше пред тях.
17. Тогава Саул каза на Давида, Ето по-голямата ми дъщеря Мерава; нея ще ти дам за жена; само служи ми храбро, и воювай в Господните войни. Защото Саул си каза: Нека моята ръка не се дига върху него, но ръката на филистимците нека се дигне върху него.
18. И Давид каза на Саула: Кой съм аз, и какъв е животът ми, <и какво е> бащиното ми семейство между Израиля, та да стана аз царски зет?
19. Обаче, във времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давида, тя бе дадена на меолатянина Адриил за жена.
20. А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давида, и като известиха това на Саула, стана му угодно.
21. И рече Саул: Ще му я дам, за да му бъде примка, и за да се дигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давида втори път: Днес ще ми станеш зет.
22. И Саул заповяда на слугите си, <казвайки:> Говорете тайно на Давида и кажете: Ето, благоволението на царя <е> към тебе, и всичките му служители те обичат; сега, прочее, стани зет на царя.