1. И като престана <Давид> да говори със Саула, душата на Ионатана се свърза с душата на Давида, и Ионатан го обикна както Собствената си душа.
2. И в същия ден Саул го взе при себе си, и не го остави да се върне вече в бащиния си дом.
3. Тогава Ионатан направи завет с Давида, защото го обичаше като собствената си душа.
4. Още Ионатан съблече мантията, която беше на него, та я даде на Давида, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.
5. И Давид излизаше навсякъде, гдето го пращаше Саул, и обхождаше се разумно; и Саул го постави над военните мъже; и това беше угодно пред очите на всичките люде, а още и пред очите на Сауловите служители.
6. А като идеха по случай завръщането на Давида от поражението на филистимците, жените излизаха от всичките Израилеви градове та пееха и играеха хоро, в посрещането на царя Саула, с тъпанчета, с радост и с кимвали.
7. И жените, като играеха, пееха ответно и думаха: Саул порази хилядите си, А Давид десетките си хиляди.
8. А Саул се разсърди много, и тия думи му бяха оскърбителни, и каза: На Давида отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството?
9. И от същия ден и нататък Саул гледаше <на> Давида с лошо око.