42. И рече Саул: Хвърлете <жребие> между мене и сина ми Ионатана. И хвана се Ионатан.
43. Тогава Саул каза на Ионатана: Кажи ми какво си сторил. И Ионатан му яви, като рече: Наистина вкусих малко мед с края на тоягата, която имах в ръката си; и, ето, трябва да умра!
44. И рече Саул: Така да направи Бог. да! и повече да притури; непременно ще умреш, Ионатане.
45. А людете рекоха на Саула: Ионатан ли ще умре, който извърши това велико избавление в Израиля? Да не даде Бог! <Заклеваме се> в живота на Господа, нито един косъм от главата му няма да падне на земята; защото той действува с Бога днес. Така людете избавиха Ионатана, та не умря.
46. Тогава Саул се върна от преследването на филистимците; а филистимците отидоха на мястото си.
47. А Саул, като бе поел царуването над Израиля, воюва против всичките си околни неприятели: против Моава, против амонците, против Едома, против совските царе, и против филистимците; и на където и да се обръщаше, все побеждаваше;
48. и като действуваше бързо порази и Амалика, и избави Израиля от ръката на ония, които ги разграбваха.
49. А синовете на Саула бяха: Ионатан, Иисуй и Мелхисуе; и имената на двете му дъщери бяха: Мерава, името на първородната, и Михала, името на по-младата.
50. А името на жената на Саула беше Ахиноама, Ахимаасова дъщеря; и името на военачалника му беше Авенир, син на Сауловия стрика Нир.
51. А Кис Сауловият баща и Нир Авенировият баща, бяха Авиилови синове.
52. И през всичките дни на Саула се водеше силна война против филистимците; и когато Саул виждаше някой мъж силен или храбър вземаше го при себе си.