14. За туй Илий й рече: До кога ще си пияна? Остави се от това твое вино.
15. А Анна в отговор рече: Не, господарю мой, аз съм жена преоскърбена в духа си; нито вино, нито спиртно питие съм пила, но излях душата си пред Господа.
16. Не считай слугинята си за лоша жена; защото от голямото си оплакване от скръбта си съм говорила до сега.
17. Тогава Илий в отговор рече: Иди с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.
18. И тя рече: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава жената отиде по пътя си, и яде, и лицето й не беше вече <скръбно>.
19. И като станаха рано сутринта, та се поклониха пред Господа, върнаха се та отидоха в дома си у Рама. И Елкана позна жена си Анна, и Господ я спомни.
20. И когато се изпълни времето, откак Анна зачна, роди син; и нарече го Самуил {Т.е., Изискан от Бога.}; защото, <каза>: От Господа го изпросих.
21. И Елкана с целия си дом отиде, за да принесе Господу годишната жертва и обрека си.