4. от Емана, Емановите синове: Вукия, Матания, Озиил, Суваил, Еримот, Анания, Ананий, Елиата, Гидалтий, Ромамтиезер, Иосвекаса, Малотий, Отир и Маазиот;
5. всички тия бяха синове на царския гледач в Божиите слова Еман, <определен> да свири високо с рога. И Бог даде на Емана четиринадесет сина и три дъщери.
6. Всички тия, под наставлението на баща си, бяха певци в Господния дом с кимвали, псалтири и арфи за службата на Божия дом; а Асаф, Едутун и Еман бяха под нареждането на царя.
7. И броят им, заедно с братята им, обучени в Господните пеения, всичките изкусни, беше двеста и осемдесет и осем души.
8. А те хвърлиха жребия за реда на служенето си, малък и голям, учител и ученик, наравно.
9. И първият жребий излезе за Асафа, <тоест за сина му> Иосифа; вторият за Годолия, - той, братята му и синовете му бяха дванадесет души;