4. Тогава Давид и целият Израил отидоха в Ерусалим (който бе Евус), гдето бяха жителите на земята, евусците.
5. А жителите на Евус рекоха на Давида: Няма да влезеш тук. Обаче, Давид превзе крепостта Сион; това е Давидовият град.
6. И рече Давид: Който пръв удари евусците, той ще бъде военачалник и вожд. И Иоав, Саруиният син, се качи пръв; и стана военачалник.
7. Тогава Давид се засели в крепостта; затова тя се нарече Давидов град.
8. И той съгради града околовръст от Мило и наоколо; а Иоав поправи останалата част от града.
9. И Давид преуспяваше и ставаше по-велик, защото Господ на Силите бе с него.
10. А ето началниците на силните мъже, които имаше Давид, които заедно с целия Израил се подвизаваха с него за царството му, за да го направят цар, според Господното слово относно Израиля.
11. А ето изчислението на силните мъже, които имаше Давид: Ясовеам, Ахмоновия син, главен военачалник; той като махаше копието си против триста души <неприятели>, уби ги в едно сражение.
12. И след него бе ахохиецът Елеазар Додовият син, който бе един от тримата силни мъже.
13. Той бе с Давида във Фас-дамим {В 1 Цар. 17:1, Ефес-дамим.}, когато филистимците се събраха за бой там, гдето имаше частица земя пълна с ечемик; и когато людете побягнаха пред филистимците,
14. те застанаха всред нивата и я защищаваха и поразиха филистимците; и Господ извърши голямо избавление.
15. После, трима от тридесетте военачалници слязоха до скалата при Давида в одоламската пещера; а филистимският стан бе разположен в рафаимската долина.