16. И като беше Давид тогава в канарата, а филистимският гарнизон бе в това време във Витлеем,
17. и Давид пожелавайки рече: Кой би ми дал да пия вода от витлеемския кладенец, който е при портата;
18. то тия трима пробиха филистимския стан та наляха вода от витлеемския кладенец, който е при портата, и като взеха донесоха на Давида. Но Давид отказа да я пие, а я възля Господу, като рече:
19. Да ми не даде моят Бог да сторя това! Да пия ли кръвта на тия мъже, които туриха живота си в опасност? защото с опасност за живота си я донесоха. Затова отказа да я пие. Това сториха тия трима силни мъже.
20. И Иоавовият брат Ависей беше главен между <другите> трима; защото той като махаше копието си против триста души <неприятели>, уби ги и си придоби име между тримата.
21. Между тримата той бе по-славен от двамата, и стана им началник; но не стигна до <първите> трима.
22. Ванаия, Иодаевият син, син на един храбър мъж от Кавсеил, който беше извършил храбри дела, - той уби двамата лъвовидни моавски мъже; тоже той слезе та уби лъва всред рова в многоснежния ден;
23. при това, той уби египтянина, мъж с голям ръст, пет лакътя висок; в ръката на египтянина имаше копие като кросно на тъкач; а <Ванаия> слезе при него <само> с тояга, и като грабна копието от ръката на египтянина, уби го със собственото му копие.
24. Тия неща стори Ванаия, Иодаевият син, и си придоби име между тия трима силни мъже.
25. Ето, той стана по-славен от тридесетте, но не стигна до <първите> трима. И Давид го постави над телохранителите си.
26. А {В 2 Цар. 23:24-33 някои от имената, които следват, се пишат различно.} силните мъже между войските бяха: Асаил, Иоавовият брат, Елханан, син на Додо от Витлеем,
27. Самот арорецът, Хелис фелонецът,
28. Ирас, син на текоеца Екис, Авезер анатонецът,