22. Това казаха родителите му, защото се бояха от юдеите; понеже юдеите се бяха вече споразумели помежду си да отлъчат от синагогата онзи, който би Го изповядал, <че е> Христос.
23. По тая причина родителите му рекоха: Той е на възраст, него питайте.
24. И тъй, повикаха втори път човека, който беше сляп, и му рекоха: Въздай слава на Бога; ние знаем, че този човек е грешник.
25. А той отговори: Дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам.
26. Затова му казаха: Какво ти направи? Как ти отвори очите?
27. Отговори им: Казах ви ей сега, и не чухте; защо искате пак да чуете? Да не би и вие да искате да Му станете ученици?
28. Тогава те го изругаха, казвайки: Ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици.
29. Ние знаем, че на Моисея Бог е говорил, а Този не знаем откъде е.
30. Човекът в отговор им каза: Това е чудно, че вие не знаете от къде е, но <пак> ми отвори очите.
31. Знаем, че Бог не слуша грешници; но ако някой е благочестив и върши Божията воля, него слуша.
32. А пък от века не се е чуло да е отворил някой очи на сляпороден човек.
33. Ако не беше Този Човек от Бога, не би могъл нищо да стори.
34. Те в отговор му казаха: Ти цял в грехове си роден, и нас ли учиш? И го изпъдиха вън. {Или: Отлъчиха го.}
35. Чу Исус, че го изпъдили вън, и, като го намери, рече: Ти вярваш ли в Божия Син?
36. Той в отговор рече: А Кой е Той, Господи, за да вярвам в Него?
37. Исус му рече: И видял си Го, и Който говори с тебе, Той е.
38. А той рече: Вярвам Господи; и поклони Му се.