11. А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и така, като плачеше надникна в гроба,
12. и вижда два ангела в <бели> дрехи седнали там гдето бе лежало Исусовото тяло, един откъм главата, и един откъм нозете.
13. И те й казват: Жено, защо плачеш? Казва им: Защото дигнали Господа мой, и не знам где са Го положили.
14. Като рече това, тя се обърна назад и видя Исуса, че стои, но не позна, че беше Исус.
15. Казва й Исус: Жено, защо плачеш? кого търсиш? Тя, като мислеше, че е градинарят, казва Му: Господине, ако ти си го изнесъл, кажи ми где си Го положил, и аз ще Го дигна.
16. Казва й Исус: Марийо! Тя се обърна и Му рече на еврейски: Равуни! което значи, Учителю!
17. Казва й Исус: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.
18. Мария Магдалина дохожда и известява на учениците, че видяла Господа, и че Той й казал това.
19. А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на <стаята>, гдето бяха учениците, беше заключена поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред, и каза им: Мир вам!
20. И като рече това, показа им ръцете и ребрата Си. И зарадваха се учениците като видяха Господа.