4. А Исус като знаеше всичко, което щеше да Го сполети, излезе и им рече: Кого търсите?
5. Отговориха Му: Исуса Назарянина. Исус им каза: Аз съм. С тях стоеше и Юда, който Го предаваше.
6. И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.
7. Пак ги попита: Кого търсите? А те рекоха: Исуса Назарянина.
8. Исус отговори: Рекох ви, че съм Аз; прочее, ако Мене търсите оставете тия да си отидат;
9. (за да се изпълни думата казана от Него: От тия, които си Ми дал, ни един не изгубих).
10. А Симон Петър, като имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника, и му отсече дясното ухо; а името на слугата беше Малх.
11. Тогава Исус рече на Петра: Тури ножа в ножницата. Чашата, която Ми даде Отец, да я не пия ли?
12. И тъй, четата, хилядникът и юдейските служители хванаха Исуса и Го вързаха.
13. И заведоха Го първо при Анна; защото той беше тъст на Каиафа, който беше първосвещеник през тая година.
14. А Каиафа, беше онзи, който беше съветвал юдеите, че е по-добре един човек да загине за людете.
15. И подир Исуса вървяха Симон Петър и един друг ученик; и този ученик, като беше познат на първосвещеника, влезе с Исуса в двора на първосвещеника.
16. А Петър стоеше вън до вратата; и тъй другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе та каза на вратарката и въведе Петра.
17. И слугинята вратарка казва на Петра: И ти ли си от учениците на Този човек? Той казва: Не съм.
18. А слугите и служителите бяха наклали огън, защото беше студено, и стояха та се грееха; а и Петър стоеше с тях и се грееше.
19. А първосвещеникът попита Исуса за учениците Му и за учението Му.
20. Исус му отговори: Аз говорих явно на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, гдето всички юдеи се събират, и нищо не съм говорил скришно.
21. Защо питаш Мене? питай ония, които са Ме слушали, какво съм им говорил; ето, те знаят що съм казвал.